НАРОДНА РЕЗОЛЮЦИЯ

относно териториалната цялостност,
и конституционния ред
на Република Сърбия.-

 

 

- Припомняйки на сръбския народ в страната и в чужбина, както и на всички граждани на Сърбия, както и на съответните международни участници, че в няколко решения на Народното събрание се потвърждава суверенитета и териториалната цялост на Република Сърбия, включително и на територията на автономната област Косово и Метохия, както е посочено в Конституцията на Република Сърбия и Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации,

- Като се има предвид реалната заплаха задаващата се през миналия период, в резултат на действията на държавните органи, и особено след нерядките обявявления на Председателя на Републиката и членовете на правителството че ще се проведе в рамките на преговорите с косовските албанци достъп до подписването на "Споразумение за нормализиране на отношенията" или документ, тоест договор с подобно име и съдържание със сепаратистките власти на т. нар. "Косово" под егидата на Европейския съюз, който ще има сила на международен "мирен договор", като заключителен акт за края на войната през 1999 г., като по този начин от името на Република Сърбия се формализира и пряко или косвено признава "Република Косово" и се ампутира тази част от територията на Сърбия,

- Прилагайки информации на всички международни участници, че Република Сърбия, сръбския народ като цяло и всички нейни граждани, зачитайки Хартата на Обединените нации, множество валидни резолюции, декларации и международни конвенции, а след това и Заключителния акт на СССЕ в Хелзинки през 1975 г., като и собствената си конституция, имат право и задължение да се противопоставят с юридически и международни правни средства на вероятното развитие на събитията,

- Изразяйки готовност в сегашното положение, особено след подписването на "Споразумението от Брюксел" и придружаващите документи от 2013 г. и нататък, както и други споразумения или договорености, подписани преди 2013 г. които се прилагат на практика, с които се застрашава териториалната цялост на Република Сърбия, и да допринасям за мирни и съгласувани решения по този въпрос въз основа на принципи и норми на международното право, в съответствие с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и Конституцията, а това е "същинска автономия" или "самоуправление" на територията на автономна област Косово и Метохия в рамките на конституционния ред на Република Сърбия, а не като "Република" или "независима държава" или друга структура, която да има атрибути на една държава или частична или пълна независимост,

- Очаквайки държавните органи на Република Сърбия безусловно и без да намерят извинения ( като например: европейски интеграции, регионално сътрудничество, политиката на мира, икономическо развитие, инвестиции и други подобни, както и на предполагаемия натиск на различни световни сили, организации или влиятелни хора, което е строго забранено от Резолюция 2131 на Общото събрание на ООН през 1965 г., ) да предприемат съответните национални мерки и да обезпечат свобода и равенство на всички граждани и териториалната цялост на Република Сърбия в рамките на нейните международно признати граници,

- Сръбския народ и гражданите на Сърбия защитавайки честта, достойнството, историческите постижения, духовните храмове в Косово и Метохия и постигнатото ниво на държавността, гарантирани от Хартата на ООН и съответните резолюции, декларации и конвенции, които имат абсолютното превъзходство както в международните отношения така и на вътрешното законодателство на държавите-членки на Организацията на обединените нации, където се регламентира подробно мира и сигурността в света, както и спазването на международните граници и международно признати постигнатите нива, които са укрепени с многобройни мирни договори в далечното и близко минало, припомням, че тези права в случая на Република Сърбия във връзка с Косово и Метохия, са гарантирани с мирни договори и споразумения, като се започне от 1912 г. насам, до Военно-техническото споразумение в Куманово през 1999 г. и Резолюцията 1244 като акт на "примирие между враждуващи страни", което е от всички съответни международни участници и по-специално от великите сили потвърдено, че територията на автономната област Косово и Метохия постоянно и неотменено принадлежи на Република Сърбия,

- Константирайки че политическите партии, различни движения и сдружения на граждани, като конституционна категория, чиято е роля да демократично формират политическата воля на гражданите и да представляват техните държавни интереси, не правят достатъчно, или са напълно пасивни, а нерядко извършват некоректни или неадекватни политически ходове в борбата за запазване на териториалната цялост на Република Сърбия, както и с това, че упорито участват в изборния процес в името на партийните си интереси дават легитимност, законност и решителна политическа сила на коалиционните партии във властта, които са очевидно противоконституционно узурпирали суверенитета на народа и въпреки Резолюция 1244 и Конституцията, и в обстоятелствата на подчиненост в международните отношения, провеждат преговори със сепаратистките власти за нормализиране на отношенията с т. нар. "Косово",

Въз основа на гореизложеното и в съответствие с член 2 от Конституцията на Сърбия, който гласи, че "суверенитета произхожда от гражданите", което може да се постигне чрез конституционен институт под името "народни инициативи", както и в съответствие с член 56 на Конституцията на Сърбия, която позволява "правото на петиции и други предложения", сръбския народ в страната и в чужбина по целия свят, заедно и наравно с всички граждани на Република Сърбия, се през пролетта на 2018 г. донася


 

НАРОДНА РЕЗОЛЮЦИЯ

относно защитата на териториалната цялост и конституционния ред на Република Сърбия

 

1. Изисква се от Президента на Републиката, Народното събрание и Правителството на Република Сърбия да прекъснат по-нататъшни преговори с сепаратистките власти на т. нар. "Косово" които се провеждат под егидата на Европейския съюз и да предприемат мерки с които располага държавата ни, с които да се спре изпълнението на ангажиментите от "Първото споразумение от Брюксел" както и решения, споразумения и договорености, преди и след 2013 г., с които са застрашени териториалната цялост на Република Сърбия на територията на автономната област Косово и Метохия.

2. Забранява се на Президента на Републиката, Председателя на Правителството или който и да е държавен служител, да приемат доброволно или под действителен или предполагаем натиск, или при всякакви други обстоятелства, и след това от името на Република Сърбия да подписват "Споразумение за нормализиране на отношенията" със сепаратистките власти на "Косово“ или еди какъв друг документ, който би имал сила и белег на "мирно споразумение" или някой друг международно признат договор, с което тази квазидържава напълно да заживее с посредничеството и гаранции от Европейския съюз и други международни субекти.

3. Управляващите държавни представители да поемат ангажимент от точки 1 и 2 на тази Народна резолюция, да предприемат разполагаеми мерки към Съвета за сигурност и на Секретариата на ООН, настоявайки преговорите с косовските албанци да продължат единствено въз основа на съдържанието и в духа на Резолюция 1244, с която е регулирано и гарантираното право на това национално малцинство на "същинска автономия" или "самоуправление" в рамките на конституционния ред на Република Сърбия, която има суверенитет над автономната област Косово и Метохия като част от нейната територия.

4. Призовават се висшите държавни власти официално да признаят или да константират положението на "военна окупация на една част от територията", на автономната област Косово и Метохия, като международен правен институт, регламентирани в нормите на международното хуманитарно право за военна окупация, съдържащи се в " Хагския Правилник на законите и обичаите на сухоземната война" от 1907 г., който е прикрепен към IV Хагска конвенция, и да информират за това международната общност, преди всичко Съвета за сигурност и Секретариата на ООН, за да се определи точно реалната ситуация на терена и да се обезпечи принадлежаща значителна защита на сръбско и останало население в Косово и Метохия, която се предвижда с Хагските и останалите конвенции, от произволни действия на окупационните военни сили и техните паравоенни съюзници, като и съюзническите разузнавателни параструктури и други агресивни групи на територията; и да се защитят активите на Република Сърбия.

Това е така още повече, че на няколко пъти след края на бойните действия и прекратяване на въоръжените военни действия от времето на войната 1999 г., първоначално с подривни и коварни действия и на края пряко, през 2008 г., е измамен и нарушен международния правен институт на "примирие", подписан в Куманово наречен "Военно-техническо споразумение" и след това потвърдено от Резолюция 1244 на ООН, която се смята за окончателно спиране на бойните действия.

5. Забранява се на държавните органи и представителни тела, преди всичко на Народното събрание, да започват инициативи, пропаганда или всяко друго масово въздействие, а след това да разписват евентуален референдум или друга форма на публично изразяване, в която гражданите пряко или косвено, тоест прикрито като част от изразяване за изменения на Конституцията на Република Сърбия или чрез уреждане на подобни въпроси, да убеждават, да въвеждат в измама, че се определят за територията на автономна област Косово и Метохия и техния конституционен статут в рамките на конституционния ред на Република Сърбия.

6. Дават се информации на най-висшите представители на държавните органи на Република Сърбия, както и на всички съответни международни фактори, на първо място на Съвета за сигурност на ООН, че в случай на игнориране на изискванията и запрещенията от Народната резолюция от горепосочените държавни органи, особено ако в еди-каква форма подпишат с властите на сепаратистите в Косово и Метохия "Споразумение за нормализиране на отношенията" или друг подобен документ по форма и съдържание, който да има отклонение от Конституцията и Резолуцията 1244, с който да се отказват от териториалната цялост на Република Сърбия на територията на автономната област и да признават еди-какъв вид на сецесия или ампутация на тази територия, че сръбския народ в страната и в чужбина и гражданите на Сърбия няма да признаем такова действие, като го предварително обявявам за противоконституционно и престъпно начинание за което се предвижда наказателно преследване по силата на Глава двадесет и осма от Наказателния кодекс на Република Сърбия.

7. Със съдържанието на Народната резолюция, резултатите на подписването, и изразената политическа воля по отношение на териториалната цялост на държавата, официално да запознаем широката общественост, а най-вече Народното събрание, Президента на Републиката, Правителството на Сърбия и останалите държавни органи, националните институции, политическите партии и движения, както и международните субекти, преди всичко Съвета за сигурност и Генералния секретар на ООН, а след това и ОССЕ, ЕС и други световни организации, отбелязвайки че изразената воля и решенията на притежателя на суверенитета, сръбския народ и други гражданите на Сърбия, ще се приложат на практика.

Ако волята на хората които са подписали Народната резолюция бъде игнорирана от сегашните държавни органи, и не се извършва веднага или в рамките на разумен срок, прилагането на същата ще последва, когато се получат политически и сигурностни условия, относно когато се извърши смяна на управляващите и държава Сърбия се освободи от субординарния си статут в международните отношения, наложен от трансатлантическите сили и различни глобалистически организации и тела.

 

Неразделна част от Народната резолюция са защитени електронни записи с лични данни на подписалите се, както и прегледи и таблици с ръчни подписи, а след това на статистически показатели, класифицирани в няколко категории, както и други данни, свързани с валидността и автентичността на този документ.